трябва да има някой, който да успява да ме събуди сутрин и в специално-спешни случаи с чаша кафе да спаси положението и да ми измисли приказка, защото каналите се претрупват от много мебели, пространството също, а аз искам виза към малко островче в обществото, откъдето ще се случва пи-ар извън сайдера на високите възглавници. и не знам вече къде искам да бъда, с кого искам да се срещна и какво да измисля за да си почина, но абстрактно изчезвам нанякъде в годините назад да чертая пространството. и пак по георгигосподиновски раят е другаде и за другите... друг-ад-е