мразя да ми е така неизвестно. да не знам нищо, а да не мога и да попитам, защото трябва да не ми пука. е, ок. не ми пука... и все пак?
оплитам се в собствените си представи за това "къде, как, какво, а с кого?!" и това прави нюансите на настроенията ми. дали ще заплача представяйки си онова, което не искам да се случва, или пък ще се смея на мислите си за _togetherburn_ = weburntogether.
''cause u know I''d walk a thousand miles if I could just see you... if I could just hold you... tonight.
какво прави това време? нищо. ето това прави...
PS: пита се в задачата, това наистина ли е safe place, защото последиците може да са траги-комични. и повече траги, отколкото комични...