като начало нека започнем от там, че паднах. изключително неочаквано за мен, както предполагам и за повечето хора, падащи след подхлъзване в снега. въпреки това беше ефектно, как се оказах седнала с високо вдигната ръка, за да си запазя телефона здрав. после горе през прозорците наблюдавахме как през 2 минути някой се стоварваше на земята, силно впечатление направи жената, която миг преди да тупне, успя да подаде разтворения чадър на съпруга си. ето това значи прагматичност- истинските човешки качества се проявяват в екстремни ситуации. после, прибирайки се, открихме колко е забавно да няма никой наоколо, идеше ми да легна и да вали в лицето ми...снегът блестеше точно като по филмите, беше доста романтично, като изключим, че мамка му-първи март е все пак!
в такива моменти и в такава обстановка на човек му се струва, че си е у дома- уютно е, тихо е, светло е...и си е твое..завивайки нагоре, установих, че за пръв път от много месеци насам кола не е минавала по тази улица в последните 2 часа. само ситни котешки стъпчици, някакви кучешки по-големи, дори и човешки нямаше....обичам да запомням такива моменти...иска ми се всички да можеха да видят символиката на мига...иска ми се и...да,знаеш какво, може би...
днес научих нещо интересно относно физиката, което живо ме интересува,а ти...дали би могъл да ми дадеш обяснение???