решавам да отида на училище, излизам по-рано от работа. да се натъпча в маршутка обаче се оказва невъзможна мисия. връщам се обратно до офиса.
прибираме се през борисовата. в 7 вечерта навън е тъмно, а в градината няма осветление. минавайки покрай басейна мария луиза се получава интересно светване на автоматична лампа и изгасянето и след като я подминем, последвана от следващата в редицата, и съответно нейното изгасяне. и следващата. дърветата изглеждат призрачно, представяме си всичко това през зимата със сняг.
на графа собственик на магазин псува пияните деца, които бяха повърнали на тротоара пред него. и изкарваше кофи с вода за да го измие.
на патриарха стоеше червено бмв с полицейски буркан. до него беше застанала барета, с маска на лицето, разкриваща само очите и устата. държеше автомата си насочен към земята. в колата имаше още няколко подобни индивида, в тъмното се виждаха само очите им. малко по-нагоре полицейска астра беше пуснала светлните си, а двама полицаи проверяваха багажника на ново бмв.
вече е десет и половина, стоя на спирката на петте кьошета и чакам тролея. жена придържа пияния си мъж и го кара да се подпре на празната будка за вестници. той го прави и заравя лице в ръцете си. жена му го обгръща и започва да хлипа тихо.
слизам от тролея, слизат и пияния мъж с жена си. мъжът продължава да пее както през целия път насам. различавам нещо подобно на ''белий ручей'', гласът му кънти в празното пространство на булеварда. а в другото платно, на 20 метра от нас, вчера убиха човек.