тръскам в кутията от цигари (тази същата от снощи и миналата вечер и....) слушам музика в мрака и само монитора ме облъчва
уди утрепа мухата безмилостно я размаза на стената и остана едно грозно петно не съвсем без помощта на ръката ми
сега вече нищо не ме безпокои освен неприятните звуци долитащи от другаде от време на време
как ми се ще да си харесам един момент от досегашния ми живот
или можеби няколко момента и да заседна в тях завинаги
...
можеби душата ми не е толкова изстрадала или отчаяна за да се появи повелителя на уханията...
и защо ли? само за да разбера че съм аз
пътуването е магия
защо така се променям без да усетя... не ми харесва така
хей върни се!
но дори и да се обърна назад пак не виждам кой ме вика
още няколко обиколки и пейката ме чака
в безкрайното забвение... ще пътувам с влака
към края
към мрака
аз съм вече тук
ей! кой си ти?
не ми говори
посторой мост в гората сред пътеките на мислите неизговорени до безкрайност обходени