Той не можеше да я погледне наистина в тази просъница, да остави сетивата си да пресъздадат пълнокръвния образ на момиче по нощница, с всичките тези заблуждаващи миризми на косата й, на евтино, но от хубава реколта вино, на някакви изгарящи навън лампи и упоени от безлунната вечерна суматоха кучета по терасите на големия блок, на зарязани покрай безнадежден разговор две цигари, на последните танци с неправилни стъпки наляво, на примесващи се лепкави песни с някакви неправилни асоциации, на загадъчната утрешна прогноза, но нали щяха да се успят. Обърна се към гардероба и остави последната й видяна поза, докато си сваляше пуловера, да го приспи.