''човече настъпва вечната зима , аз се изнасям за Рила, ти си стой тука''- казах на последнияоцелял ескимос и се качих на снегорина поемащ към летището в края на града. Самолетите със ски вместо колелета извозваха последните останали хора на юг, а някъде зад нас настъпвахаледниците. Трагедията беше пълна, но не за всички, аз отивам в Рила и ще прекарам следващите много години в каране на ски, докато белите мечки мигрират до България и ни употребят за закуска.
''ти си луд, момче, к''ви ми ги говориш, събуди се, ти не си там , ти си тук, тук такива неща се случват само в болните ти сънища, няма никакви ледници на север и не те евакуираме със ски-самолетна юг'' - ми дуднеше някой, а аз гледах пейзажа и се чудех кво ли ще се случи с всички тея люде детобяха решили да останат тука и да се борят и оцеляват в настъпващата Арктика.
''Свобода , това е,
довиждане, довиждане ескимоси и грендландци, ако искате да се постоплите елате ми на гости на Мальовица.
Там няма тюлени, които да ловите за вечеря, впрягове от хъскита ще ви измислим някак си. Аз ще съм горе някъде..
ще ям шишарки, клекове и лишеи , една баба от Монголия ми каза една много добра рецепта за супа от лишеи, а като
дойдат северните елени ще има и месооу.. бе важното е да се карат ските.''гороря на тъжния грендландец до мене, онзи ден го евакуилари от Грендландия, селото му било смачкано от настъпващи ледници.
''Ти си луд бе човече, събуди се, какво сте му дали на тоя, защо говори такива неща? Ей ти , как се казваше,
няма ескимоси тука, няма и сняг, ало..'' глас някакъв дуднеше, а ние летяхме вече, снежната писта беше някъде зад нас, след три часа щяхме да минем линията на вечния лед, умни климатолози от Woods Hole, California я бяха изчислили и сега изселваха цялата Европа на юг от нея. Яко, неочаквано и повсеместно,необратимо , а ми казваха, че съм бил луд.
''Ами луд си бееее.. ей , събуди се, трябва да си ходим вече! Защо гледаш така? Къде си бе човек????''
Пак тоя глас, кво искат от мене тея гласове, да ме оставят на мира, мойте хора ме чакат на входа на планината, оттам
нагоре сме със шейни с кучета, до хижата, и така, там си оставаме, казват времето било хубаво, вали два-три дена, после седмица слънце, после пак вали и трупа трупа... а колко беше кофти преди това, ха, равно, равно равно беше на онова място,а хората ми се смееха, че ходя навън през нощта като вали сняг да ловя снежинки и да плача за нещо си, ето сега, обаче,
всичко е наред, отивам нависоко.
''Какво му е на тоя? Защо седи тука навън на студа и си говори сам? Я го приберете поне вътре , че тука ше замръзне.. -
Не възприема той, гледа някъде в безкрая и се хили само- ами оставате го ,после ще го приберем като дойде време да си ходим.''
Гласове пак, тва сигурно е пилота, пожелава ни приятен престой , добре дошли, пазете се от покривни лавини. . . .