Снощи за пръв път си говорих с нея.Тя се отвори за мен,изненада ме,защото очаквах не чак толкова прекрасен човек...имах всички шансове да бъда ин лав уит хъ и тогава реших да съм честен и й признах,че тя е моето единствено спасение,но и златната резерва,защото аз някак си обичам друго момиче от 10 години с което нямам никакъв шанс и това явно не и хареса..никой не иска да е златна резерва...и аз не искам да бъда винаги златна резерва на себе си..а снощи оставих да си тръгне единственото момиче което си заслужава да обичам...тя пък за "отмъщение" ми гледа на ръка и ми предсказа че ще оставя млада вдовица и малки деца когато съм на преклонна възраст( което ме накара да си спомня Чарли Чаплин)...сега си спомням очите й почти докоснати до моите докато й признавах напълно безмислени неща и знам,че няма да ми се обади защото и това ми обеща...не искам повече Мен да мисли повече от Аз....искам да отида на театър може би сега