как стана тая работа въобще нямам обяснение, клатушкам си се в трамвая, и нещо полузаспало вика ми да ти кво си мислеше че правиш, и че ще стане...
имам малко лоши новини за някой
или още не е време
забърках някаква каша сега, без никакви угризения, направо доволна, и докато си пия сутрешното кафе в пет следобяд почвам да виждам нещата някак по панорамно (цяла сутрин са били от сантиметър и половина)
как стана тая работа, брат... поглеждам
викам леееееелллееее
какво
нищо просто се чудя
какво се чудиш
не знам. как стана тая работа леееелллеее
и почвам да се хиля.
има снимки с автомонтьори и голи жени в една пицария...
и дръпвам една реч за подобните баналности - докато си седя съвсем забъркана в една... ама ми е много приятно...
в седем, бивше осем излязохме от блекбокс почти последни, и лицата на всички бяха точно както се чувстах