Градината
Хиляди, хиляди години
не биха ми стигнали
да разкажа
за оня миг вечност,
в който ти ме целуна,
в който аз те целунах
една сутрин, в светлината на зимата...
Ж.Превер
и ми разказваше и аз и ти и ние, след урок по пеене,неописуемо е,истинско и мое, и мина толкова време, и пак...за малко.малко малко.
не искам
да правя правя нищо сега,
искам само да си те представям, мисля и обмислям.
само не го разваляй.
красиво е.