капитанска зала със развързали се декоративни моряшки възли и нито една моряшка дама в бална рокля. примигвам към ядките и ми е студено на краката, грозни неудобни обувки. само една жена, която ни говори за кексчета и шоколад и ужасно страшно заети мъже, който вдигат наздравици по техни си възприятия. допълнителната маса с покривка като от концлагер веднага е обезвредена и изглежда чудесно има камбана и подобаващо далечни хора с далечни колекционерски интереси. трябва да свикна да ми е ТОЛКОВА студено или да нося сако, искам саке вместо сако.