устата й е съвсем изчезнала, просто пукнатина в лицето между две набраздени повърхности, впива през очилата поглед право в мен, както се е приближила на половин метър, аз вдигам рамене.
чакам 18 на попа в пълно спокойствие
много малкко хора сме на спирката и всички се гледаме
а преди малко крачех нервно напред на зад и дадени майки и бащи бих ги напляскала
изсипах на главата й всички тези неща които мисля от страшно отдавна, може би я ошашках, всъщност можех да награбя телефона и направо да напсувам майка й в дон домат
сега крача по попа и се чувствам като руска принцеса, всичките ми поли чоропогащи и панталони и снега някакво всимирно затихване
жената още веднъж приближи и ме изгледа
на попа е толкова светло червено оранжево сняг, ива чака под някаква булфонка, от трамвая слиза човек от чистенето, не го познах отначало, защото му липсваше претрипилия поглед
в осемнайскатаедно момиченце ме гледа с изумление
до него застава момченце със същите черти не си говорят не се гледат, всъщност всеки поглежда към другия, крадешком.
сигурно на по 10-11
после момиченцето, когато вече слизам ме пита с чужд акцент, как се казваш, но ива се появява от гърба на трамвая и казва здрасти, и затъваме в някакви безмслени поздравления и пожелания
момиченцето поглежда часовника си и се втурва по никола мирчев, една жена, която идва от светофара прави същото
може би руското посолство има нощен час
всичко бавно тихо и спокойно
хубаво сама