^

Никога не живеем в настоящето.Предвкусваме бъдещето и се мъчим да го ускорим,сякаш премного се бави, или призоваваме миналотo и се опитваме да го задържим,сякаш отлита твърде бързо:толкова сме неразумни, че все блуждаем във времена, които не ни принадлежат, пренебрегвайки единственото, което ни е дадено.Същевременно сме толкова лекомислени,че мечтаем за несъществуващото,изпускайки реалното.Защото настоящето обикновено ни наранява.Затваряме очи за него,защото ни опечалява.А когато ни е приятно,съжаляваме, че ни се изплъзва.