чудиш се на реакциите ми, дето сама провокираш, аз обяснявам години в наколко прости излечения и става все по-сложно за теб, въпреки цигарата след цегара и родопското одеало, и после се задавям със сока, което направо е измъкване от неудобрната ситуация, русчо се прибира и точка по въпросите...
трябва да спреш да натискаш копчета след които бомбата избухва и после да питаш ама защо така. не съм борбена личност.
разпадаща се личност съм... а може и да не съм въобще. личност.
така ми убягва всичко наистина... а от три дни главата ми заплашва да се пръсне докато се разкарвам по училища и хирурзи и демонстрации и районни и вчера накрая загубих всякаква почва под краката си и заспах в гореща боляща мъгла между два реда столове във влайкова, кучия студ на това салонче и просто нямамх сили да се прибера.
на плиска казах здрасти на милата алекс със абсолютно непознат глас, нисък и тих
писна ми да се разкарвам на сам на там
искам да спя в гардероба...