слънцето реши да се покаже все пак. не, че нещо, но наистина му беше време. и ме побутна след лекция да се изгубя из тесните улички с мъхове по паветата и чупки навсякъде.
зад ъгъла, случайно го намерих. оказа се, че дават най-вече нехоливудски филми. аз все пак гледах холивудски, но беше извънредна прожекция и беше само една, а и аз отдавна исках.
обичам момента, когато филмът свърши, хората си тръгнат и останат само надписите, музиката и мислите.