Attention: високо реалистично напрежение!
научила се бях да следя знаците в живота си и да им вярвам (да, да, добре, знам, че чета прекалено много Куельо) - да им се подчинявам и едва-ли-не да бъда техен роб. така трябваше да бъде по-добре. мислех си, че знам кога е прекалено рано и кога е прекалено късно. така не хвърлях напразни усилия да се опитвам да поправям вече необратимо-счупеното, нито да насилвам нещата да градя ново, защото просто не бе дошло времето за предприемане на бъдещи действия (тука влиза в сила Царския лаф).
така се роди страхът. притъпеността. еднаквостта. Рутината. бях си обещала точно в нея да не попадам, но се случи. Рутината извисява глас - "не настъпвай котарака по опашката."
писмо от мъртвеца в душата ми сега подклажда двойно този страх, разклаща рутината, цялата система градена 7 месеца с непрестанното натягане, вглъбяване, мълчание - тежък психически труд, бе на път да се срине.
по описание на очевидци и ушечувци - писмо е имало, но явно е станал технически гаф, така че аз не го получих, а вярвам в искреността на.
и ми иде да си заблъскам главата в стената, защото знам, че това означава, че не е трябвало да го получа. знак. но вътрешността ми се разяжда... наркоманията ми се връща.
имам нужда от доза *(
но сега просто ще си запаля цигара.
в твое име, защото.