Оставих книгата на леглото. И как сега да се върна обратно към прагматичното, сложното, физичното, математическото .....
.
..... Сърцето ми иска да лети, далеч от рамките на уравненията и изчисленията, далеч.. отвъд смъртта..
Загледах се в надрасканата си тетрадка. Грешни формули, смятания, премятания.. живи линии се мятаха по омачканите листи и се мъчеха да изплуват от грозната белота, която още повече загрозяваха.
так.так.так.так.так... Часовника отмерва затихващите пулси на обезкриленото ми сърце.
Не полетях.
От страх.
..но от какво..?!
май от самия страх...