sexa продава, но още повече се купува. свирка и се отървах без бой и със зъби. хахахъ, но не поех си шутовете в корема и шамарите преди това. само ребрата ме болят, но копелетата изтръпнаха от гадост като им се издраифах отгоре. кръвта понякога помагала. "куче дай да се махаме, че от тая вече смърди". хаха тъпаци, сигурно мислеха, че съм пукнала. и пръснаха някакви пари по земята. като в гарвана ми се видя, монета в устата на мъртвеца, за да плати на лодкаря за превода с лодката. и пак мислех толкова разностранно и не осъзнавах почти нищо от станалото. чудех се колко време лежах, но не ме интересуваще наистина, беше ми станало скучно. не знам защо, но въпроса който ме занимаваше, докато плюех кръвта беше абсурдно точен (едиственото смислено) "дали парите по земята ще ми стигнат за такси до някво място с баня?" нататък историята става скучна. но извода е един: не ходете в квартал, който не познавате, за да търсите човек, който не иска да бъде намерен.