Казаха,че ще вали сняг..ех,че хубаво!Отидох до прозореца,обаче никакьв сняг не беше това,само някакъв дьжд примесен сас снежинки….уффф…гадно..Искам сняг.Искам утре като стана и погледна пак през прозореца всичко да е покрито,да видя как децата от блока са наизлязли в този зверски студ и се замерват със снежни топки,дърпат се с шейни…..както правехме и ние преди няколко години.С 10000 молби към майките ни,които само повтаряха”не искам болни деца вкъщи”,но въпреки всичко пускащи ни навън да беснеем.
Обаче зимата е решила да бъде просто студена и без сняг тук в Б-с.А така ми се иска….особено красиво е вечер,когато си седиш на топло вкъщи,пуснал нощната лампа,хванала книга в ръка и изведнъж малката ти сестра влиза полудяла от радост-“вали,вали,вали сняг,йееее”.
Ставаш,отиваш до прозореца,а гледката не може да се опише,просто трябва да се види…Снежинките падат на парцали във въздуха,блъскат се една в друга,а ако решиш да протегнеш ръка да ги докоснещ,застават на ръкава на блузката ти и виждаш цялата им красота за миг,този шедьовър на природата,вярно замалко,но после ще си хванещ друга и пак ще се наслаждаващ..мммм……Обаче още нямаме сняг,но на мен не ми пречи да си мечтая..май ще послушам jazz, так ги виждам аз нещата, и после се връщам към Вазов,че анализите чакат да бъдат прочетени,а как не ми се учи вече…….