вчера защитих честта на community-то.
започнаха се моите луди сънища, т.е. има пълнолуние.
Editors са невероятни.
сега по същество. има един човек, с когото се познавам повече от половината си живот, той е далече, има нови познанства, не знам как му минава денят, не знам какво яде и каква музика слуша, но пък знам, че и на мен ще ми хареса.
защото просто е така.
става ми горещо, когато си помисля, че може никога вече да не бъдем толкова близки, колкото бяхме.
струва ми се направо пагубно.
а то е като тези игрите кооперативни - ако и двамата вярват, става. въпросът е дали искат да вярват.
аз ще повярвам още малко. you, pathetic fool.