и се хиля от някъде около обед от устата ми излизат порои думи за да мълча послев едни рейс, момче с нормален вид вика на бабичка с лилаво палто мълквай ма дърта кранто, той седи, тя стои и лицето и се навива навърте около устните като консерва, докато накрая е вече прегънато по средата и полуразплакано. пред мен стои момиче със сиво палто и странна мъхеста шапка. палтото е мъжко. има нещо смущаващо. зад чифт гърбове гимназисти спорят за музика, каризма или ивана, момчето казва пък аз като бях малък исках да се оженя за сашка васева...детска му работа викат момичетата. хилят се. аз все с чалга съ отрасъл вика, такова харесвам... една жена поглежда с едно такова изражение - те са изгубени тея деца, сигурна милата слеша тоника и фсб... ми да... точно така изглежда.
момичето с мъжкото палто има най-малките ръце на света и ги е лепнала на запотеното стъкло на вратата точно преди да се отвори на орлов мост и да ме изсипе, бързоходна по светофарите, тичам по стълбища, рейсът си остава в задръстването... а сида е отмене..
и се хиля от обед от момента когато милена започна да не чува какво диктуваше лудата доцентка, малък му е рама на миленчето, пък в другия край ние с близначките и гери и мариана се размазвахме от смях...пиша с една ръка с другата въртя страници на книга под чина, третата я вдигам да кажа нещо, с четвъртата бода дани по гърба...
нещо му изпуснах края, опитвам се да кажа нещо много важно на райна и все не се сещам какво, и не стигам до заземята защото срещам митко и сергей. сергей носи костюмарското си облекла с някакво извратено чувство за хумор...
чая е някакъв особен хиля се и разправям още откъслеци от оня неразгадаем триград, митко вика че му изтръпнало лицето, хилим се, и навън почти вали... в червило е много лъскаво - има жени увити в дамаска, със звънчета по ръцете и коледни украшения по бара и папки от форд, и мухахахаха силвия кацарова, подозирах че изглежда точно така на живо, и хиляди бнр кобри в тъмното... а мацаката пее на плейбек... тъпо защото може да пее, и просто не е трябвало така...
после дъжда вали още по-силно преди да се тикна в оная потна зала, където всички вече са си забравили притесненията, и музиката е хубава, а мястото подсъдно грозно, но когато танцува човек вижда само балатума и прачтеа от себе си и другите в огледалата, и нито един от часовниците нагласени на различни градове няма значение...
обитах се после да правя кукли от шишарки със заземляните. били уж в апартамена...
там бяха само младен и таджумая, и корейската канадка от bluelink...
в рейса псуваме производителите на всемирното лайно, куките които бият, вац-всекидневниците, професорите, политиците, бойко, а жестовете и физиономиите са страшно пресилени... сякаш за тея десет дни българо-английско-френско-германско-белгийско-баско-испанско общуване съм загубила всякаква способност да говоря само с думи...