приемам за сериозно неприятна поличба фактът, че днес всички лампи светнаха на време (в четири и половина) освен тази точно пред моя вход. докато пуша през прозореца никой не може да види, че плача, но тъмнината този път не е прикритие, а заплаха. още един мрачен тунел, влак със слепи фарове, под чиито колела отново ще се размажа. чудя се този път колко време ще ми трябва, за да се възтановя... отново имам усещането, че ще бъде цяла вечност...
цигарите вече не лекуват... треперя... докато четях ми се повдигаше, все още имам неприятното усещане, може би наистина трябва да изкарам ''нещо'' от себе си.
да изтръгна сърцето си и да го хвърля в студените води на реката, в която всичко, което попадне, се превръща в камък... и се отлага на дъното и.
следва поредната цигара, умиране, събуждане, умиране..
солено е