В няколко мига мислех,че ще умра.Но накрая не го направих,само защото реших,че не искам.Вселената е устроена така,че когато поискаме нещо,го получаваме.Аз просто не исках да умирам,а да живея и затова почнах да обмислям как да заживея там.Май няма начин,освен да си избачкам приспособления за подводен живот + някакъв нагревател,който постоянно да поддържа годна за живеене температура.И филтър.И въобще много неща,става сложно.
После слушах звуците на моята стара родина,пусках ги да пенетрират дълбоко,стана ми ...не си спомням,беше тъй отдавна.Гледах как лавандуловият дим танцува и танцът му се отразява в стената като театър на сенки,като някакво ефирно тяло,което се огъва,разпилява и преражда.Ориенталски танци - като музиката,която гълтам.
Искам да се върна отново там.И ще се върна.