бавно бавно, после всичко става ужасно бързо и не знаеш как да намалиш, за да разбереш повече. танци с учителя по йога, а след това мехурчета рано сутрин, които напомнят за себе си през целия ден, докато не ги стопираш с умерена доза кафе. мислите не спират да се прескачат и винаги една и съща измества всички останали.танци-манци.а после хора и автобуси и тя най-накрая пристигна. и после сладолед в течно алкохолно състояние и доста дъра-бъра, което отнесе една голяма забележка. и стана време да се ходи, много. нещо като разходка, странни и приветливи хора. поне до 13h.после се отегчават и другите го отнасят. кафето в дънкин не ми хареса... размерът няма значение в този случай.качество, моля! много малки деца навсякъде и слънцето ги забавлява:) а после среща с тях най-накрая и смешки и усмивки, макар и не където трябваше. наистина странно място е това. а днес...ще направя цунами вкъщи, какво друго след толкова кафе и ще съм с книгата и спомените. утре на лов за зарчета. не трябваше да ги губя, но бързах за остава и това бе по-важно. а беше миналата година.
и се надявам тялото още малко да ме боли, за да знам, че това се случи наистина;