Не винаги думите са това, което изглеждат ... защо трябва да мине цяла година, за да разбереш, че това, което си мислил за изгубено, всъщност е там до теб, два чина пред теб и само те чака да му се извиниш, за да се върне... не, и след толкова време пак не го разбрах.Трябваше да дойде деня "x" или "Y", или който и да е там, за да осъзная, че това, което можеше да се върне при мен никога вече няма да седи 2 чина отпред, да се смее на общата глупост и да придава смисъл на някой иначе безмислени песнички. И защо да си тананикам "къде са ми детските книжки", като човечето, с което четях тези книжки е много по-дълече от мен, от колкото някога бях предполагала. И защо за една вечер всичко кодирано в главата ми, което представляваше "бъдещите ми творчески планове" се обърна с краката нагоре, само заради две целувки по бузите от това заминаващо си вече човече. И какво остава след 11 години... ???
... Един калорифер, който трябваше да стопли не само тялото но и душата на хората.