вървя и хората ме зяпат много странно.. часът е едва 5, какво искате,бе?човек не може ли да се разреве докато слуша любимата си песен на дискмена .. всъщност сълзата беше заради шибания вятър(''да,бе,така ще кажеш''... шшт!'')
минавам покрай старите и познати блокове, по калната пътека,през локвата, която не може да се каже че бе малка..просто ме кефят локвите.. в тази се отразяваше една сателитна антена..мноУ страннУ, по принцип съм чувала че локвите са мръсни блабла.. ама тази беше красива, нищо че гумата на покритото с кестенови листа трабанТче беше полупотънала в нея;нищо че онзи с белия костюм се оцапа като прецапа през нея, бързайки сигурно за някоя важна среща блабла.. антената беше изящна, недостижима. за миг ми напомни на сцената от Титаник дето катрин се разперила там отпред..ха ха..
aerials, so up high звучи в съзнанието ми, нищо че вече поне 3 песни са минали откакто я слушах.
момчето, което пазеше пилетата на грил до Аскента ме изгледа страннУ.. ха ха ха.. усмихна ми се като видя че видях че ме вижда че го виждам...
после като се връщах локвата пак седеше(стоеше/лежеше ?!) там дето си беше и пак зяпаше антената.ако бях философ сигурно щях да кажа: ''това е символ как високото и недостижимото в лицето на антената се принизява до мизерното и грозното което откриваме в образа на мръсната локва и показва..'' ам чи добре, щом така ти е кеф да го кажеш.. аз бих казала само, че всяка локва си има своята антена, която да гледа..