-добре,а не ти ли е тъжно сам по цял ден.
Не,за6то да ми е тъжно,правя това,което ми харесва и се чувствам щастлив.
-кое те прави щастлив?-попитах го недоумявайки.Аз щях да се побъркам сигурно толкова време сама.
-а,приятелка имаш ли си?
Не ми трябва,не вярвам на никакви жени вече.
-Защо?
10 години съм живял с лъжа,в другата стая,майка ми,баща ми….10 години …всичко е лъжа,а и когато заминахме за София насила…не не искам да вярвам дори…….Аз съм си щастлив така-сам да си готвя,да рисувам отвреме на време на някоя стена по някой друг графит,да си слушам музика вкъщи и така………
НЕ чувствам липса..мога да получа всичко,което поискам….било то и само sex……………..
После се прибрах и дълго време мислих за всичко,което си казаха-двама бивши вече.Хубавото бече,че всичко лошо бече забравено и започнахме на чисто….без грам чувства от преди…..как се бе изпарило всичко..а може би нищо не бе имало тогава….
И двамата се чудехме колко добре се разбираме и как сме се рабирали и преди,но началото на една връзка прекъсна едно приятелство…..сега то се възроди наново,по-хубаво отвсякога, и по-чисто,наистина по-чисто……….