Когато я срещам за първи път, ми казва, че е на една година. Обича есенни листа, приказки за елфи, своя малък принц, когото свързва с белия цвят. Стои си свита, говори сякаш гласът й идва от друго измерение и избягва да ме гледа в очите. Отнася се с вещите внимателно все едно ще ги счупи. Говорим много. После ми казва, че е кучка, защото не се влюбва.
Година по-късно, когато е на две, има чувството, че се познаваме от много време. А аз съм нейният биограф - с нея и най-вече без нея през половината й живот. Знам за неща, на които не съм присъствала. Тези, за които не знам, ги научавам по-късно, или просто ги усещам. Имам нейните захвърлени писания, телефонни номера на приятелите й, снимки. Досущ като частен детектив. Документирам думите й с диктофона на слепите ми колеги, запазвам п исмата, бележките и разговорите. Всичко си стои складирано по дати и часове - дори съобщенията. Отразявам състоянието й. Наблюдавам я като любимо земетресение. Цяла наука по сеизмология.
За тази една година успя да ми покаже и на дела, че е кучка, да предизвика няколко регионални труса, да не се влюби в няколко човека, да започне д аме гледа в очите, да ми се доверява, да се смее, че събирам така усърдно биорафията й (която као за година е богата, но аз имам данни и за предишния й живот).
Последното, което успя да направи и с което сега ме залива като информация е, че се влюби. В Котка.
Кучката е влюби в Котка.
Първият инкубационен период от 2-3 мина успешно. И седмица мина. накрая и месец се изниза. Положението май е търпимо... and I stay for more