вечно задължен ще остана. и благодарен
за това че има неща и хора който ме връщат обратно
след дълго странстване и сам и с хора разни
безмислено дълги вечери и думи празни
пак тук и пак сега
под сиво-сините облаци на тъмното небе
и далечните отблясъци на бялата луна
седя сам на брега
спокойствието ме кара да се топя
а отвътре кървя
раните зарастват бавно
привързани от нежността
непознати думи долитат от тишината
а в тях откривам своя глас
и пея тихо моята песен
за пътя на вятъра самотата
благодарен съм за всичко това