Днес си се прибирам най-спокойно,
но през цялото време ме мъчи неуморно,
тази гадна миризма обстойнна
като старото къки под сандала на баба Гнойна!
Та преглеждам аз небрежно мойте мънички обувки
но за жалост там откривам само някакви си дъвки!
Хващам се тъжно за главата:
"Знаех си, миришат ми краката!" . . .
И така и така си седях пред екрана
и реших да ви напиша за таз тъй дълбока в мен рана.
Но не щеш ли се замислих!
Мислих мислих мислих та премислих
Та реших да вдишам дълбоко в кеца
и разбрах че не съм ебати спеца!
Няма миризма, на потни шибани крака.
Само свеж полъх на износен чехъл!
Брех, си казах аз
Де ще е проблема тогаз?
И не щеш ли кво да видя през мойте мъки
на земята цъфнало е рексовото къки!
Чак сега разбрах къде мръсника ги събира!
Аре аз отивам с Рекси на по бира
П.С. А рекс е моят пес:)