в 280 тази сутрин се опитвах да обясня нещо много важно, на марто, просто защото той седеше срещу ми, нещо за живота и щастието и как точно да се закрепи всичкото върху една толкова малка,почти въображаема основа след цяла нощ, когато съм си била съвсем сама с музиката.
преди не бях такава по партитата. напоследък ми е станало навик, с никого не говоря, на никъде не мърдам, стоя най-отпред и зяпам диджея или групата, а всъщност преди това, докато си скитах по улиците три часа, много ми се искаше да не съм сама, и може би дори да го празнувам тоя осми декември.
това след като избягах от мила и лудата училищна лекарка
нямам сили сега да занеса едни дискове до попа, а маша вече окончателно си заминава, на мен пък ми е страшно разнебитено. лутах се из коридорите на окръжна и всички кабинети бяха затворени и блока на еми си стърчеше там голям, и някак опустял, на простора висяха дрехите на баща й и майка й, спи ми се сега искам да затварям
особено устата си