Снощи ми беше малко тъжно,колко бързо минава времето и как го губя,правейки нищо.Седях на компютъра около 2 часа и разглеждах avtora.com,lyrics-songs.com…….и още някакви неща,дори вече не помня.После реших да почета,обаче нещо не ми се получи този опит,ума ми беше някаде другаде,като се осъзнах,че съм чела почти 5 страници без нищо да разбера или запомня,олее….викам си”какво изобщо правя?”После Д* ми прати смс: “pls,moje6 li da mi nameri6 nqkolko temi za Vazov I Botev”.Естествено,намерих,утре даже ще й ги нося,стана ми тъпо обаче,когато я питах дали може да ми намери тема за любовта по немски или да ми помогне да я напиша.Отговорът малко ме натъжи-“nqmam vreme”.
Винаги така става,ама не мога да й се сърдя,поне аз да знам ,че ще съм от полза на някой.Обаче К* беше достатъчно добричък и ми намери един сайт и днеска си я написах.Адски е мрачно навън,и в мен също….Дърпам си пердето и отново е тъмно,обичам да е тъмно понякога-харесва ми фигурите,които се появяват пред погледа ми-един беше замък,друг път-великан,или пък някави зведи-големи и красиви,усмихващи се,поздравяващи ме.
Май имам нужда от промяна,и аз не занм точно каква,цялостна може би.А,то и в последно време много станаха хората,които се опитват да ме променят,най-вече даскалките,май искат да стана една от всички…да стана като Марина и Мила от класа ми,които по цял ден учат,учат,учат,налагат си някакви правила,забраняват си да се срещат с хора,да излизат за по едно кафе време,не бягат от час,не говорят много с другите(по-скоро с мен).
Всъщност аз не говоря с много хора от класа ми.Не знам защо…а, да интересите ми се различават от това,да искам да съм с мъж с много пари,да имам дрехи “последна мода”,да следя новите песни по “планета тв”,да си присадя коса до кръста,за да изглеждам по-добре,или да се кача на 10см токчета,защото в противен случай “какво момиче си ти?”,или пък да слагам тонове червило на устните си,кофа фон-дьо тен на лицето си и още какво ли не.Не искам да съм като тях,не искам изобщо да се променя по този начин.
И все пак не искам и някакви даскалки да ме променят и да ме правят свое подобие,като не им отървам…”напусни часа веднага”или “дразниш ме”,”намери си друга публика”,”с тия номера не пред мен”,”какво целиш”…..хм…да продължавам ли.ОК,аз съм си такава,не мога да седя 40 мин. на един стол и да бездействам,защото ние точно това правим,следователно си намирам начини да избегна скуката и с В* играем на тото,бесенка,гледаме си на различни момчета.Някакви супер лапешки неща,обаче в противен случай се натъкваш на “интересни разговори” от задния чин,отстрани,на чина отпред…..ужасно е.Най-гадното беше,когато Мимето пристигна за втория час по литература-разплакана.И всички започнаха да й се смеят.Какво смешно имаше тогава не можах да разбера.А тя си беше загубила очилата,майка и нямаше пари да й купи нови и й се е развикала по телефона,когато тя й е казала,баща й пък й е казал,че от него пари няма да види,чак за бала щял да й даде.А тя има и сестра близначка,живеят сами с майка си.Никой не се поинтересува тогава,защо толкова много плака.Отвсякъде се чуваха реплики-“стига бе едни очила,за такава глупост ли ревеш”Но никой не знаеше,че тя сама трябваше да събира пари да си ги купи,защото без тях не може да вижда изобщо.
И моят ден е пълен с такива хора,празни от съдържание,как да се променя сред тях,да бъда като тях ли?Не,благодаря,не желая.
Искам да съм добра,щатслива и никога тъжна,ама не ми се получава нещо.Най-гадното беше,че се скарах онзи ден с Ф* без дори да ми е виновен,просто з пак нещо не бях в настроение и реших да си го излея някаде.Не искам да става така,а винаги го правя,и после се осъзнавам.Ужасна съм понякога.Добре,че се сдобрихме все пак,Ф* прояви разбиране,за което му благодаря адски много.
Тази седмица ми дойде малко нанагоре всичко-на сестра ми й правиха операция на крака и аз трябваше да изпълнявам всяка нейна прищявка.Сядам да уча и се почва –“како,донеси ми вода”.Бягам аз до кухнята,нося й и тя решава,че вече не й се пие.Реших една вечер да изляза за едно кафе следобеда,тя трябваше да седи сама вкъщи,защото наш’те бяха на Никулден,и както си седя в кафето,ми праща смс:”aide pribiraj se,`e mi e sku4no”.A нямаше и половин час откакто бях излязла.Седях 15 мин и се прибрах,все пак всичко се случва.И после ме обвзе една меланхолия,че не ме е оставила и до днес все още,прихваща си ме от време на време,някой път за 1-2 часа,друг път-цял ден.
И днеска каквото е мрачно,студено и духа навън,се чудя изобщо да ходя ли някаде.още не знам-мога да си избера между кафе,ретро клуб”Jim Beam” или пък и двете…хм….дори не знам какво ми се прави….определено ми се слуша музика сега,а после ще му мисля на плана за довечера.Ух,ако не си бях превишила и лимита тази седмица с джобните….назад съм с 10 лева,ама това е заради оная сивата горница дет си я взех Четвъртъка,ама беше много хубава и още е де.
Madonna-you’ll see,хубава песен,ще си я пусна сега…