Точица в неделя. радост радост на парцали:) Усмихва се и е цялата в розово и яке с динозаври и една снежинка й пада на носа и аз за първи път в живота си съжалявам неимоверно , че не съм висока не повече от метър, за да може да я слушам, без да се навеждам....
" Ти на колко си години?"
"На толкова" (показвам)
"Това не са години, това са пръстчета."
ето какво ме кара да се усмихвам със сърцето си.