Златни лъчи пробиват облаците сиви
и бягат засмени над полските ниви.
А Той стои там и се червенее -
животът кратък е и гледа да не го пилее.
Усмихнат или натъжен - кой може да каже? -
Той стои там и не помръдва се даже.
И ето идва мигът -
слънцето се скрива и почерва дългия път.
Той знае, че го чака тежката съдба,
но даже не помръдва стъбълца.
Вятърът подухва и край.
Животът кратък е и Той го знай.
И гледа тъжно-весел-уморен,
чакайки смъртта си,
а хората го подминават всеки ден
безгрижни за живота крехък.
По вътъра се носи цвят червен,
но незабележим оснава...