никакво ми е. тъжно ми е, мъчно ми е... и пак трябва да мълча, но този път говорейки за времето, но ще го направя. може би така е най-добре.
не-искреността е плод на гордостта. и срам и пред себе си да призная, че греша и че се обърках, когато помислих, че всичко ще бъде наред.
започва се от начало.
доброто или лошото?