Благодаря ти за търпението,
в което се давя;
всичко ще изчезне
за една цигара време,
една нецелуната за Сбогом дума,
в две очи от кадифе.
И ще ме изпратиш
(с безумно безприсъствие) по релсите,
със бой през пръстите,
когато разсълзено, през смях
се правя, че ти махам;
(с)мах(в)ам се...
А последното ми осиротяло влюбване,
се топли на парното във втора класа,
и ме прозира с усмивка -
второкласна уличница,
замръзнала в двайсет и петия ни кадър,
с недоизреченото твое име,
полепнало по миглите.