Когато позволя на косата ми (или косата си) да бъде каквато си поиска , тя винаги избира да е кукленски букленска. За това я захлупвам с голямата шапка на баща ми (която той все още се надява да си получи обратно).
Постоянно забравям да върна разни неща на родителите си. Шапки, шалове, метални кутии за сватби и погребения, форми за торти, клещи, отвертки, стълбата.... А у тях няма почти нищо мое.
Имам пясък в очите, все едно Оле е минавал скоро покрай бюрото. И нещо вътре в мен пари и се възпалява. Нещо , което е или гърло, или венец, или бял дроб, а може би и трите.