не искам тази песен.brown eyed girl. сълзите нямат цвят.моите поне-и в това сигурно са прецакани-нямат. не тази песен.такъв късмет,такъв....
премръзнала,на 1300 км от сега бях по-близо до щастието си. нямаше кой да ми казва всеки ден,че не съм щастлива..не разбирах езика,това е сигурно..
....аз съм щастлив. толкова щастлив, че не ми пука да го кажа директно и няма да го въргалям в снега…
как искам да го кажа без после да отговарям на недоумяващите погледи с лабиринт думи или вълни тъма. ще съм добре. и може би, светла.каквото заслужавам,ще съм.и може би, ще вярвам още...ще е достатъчно, ще съм си достатъчна. след другите,след теб...след като най-после осъзная,че щастието не е заразно...но е зло.