Колко хубаво вали,определено вече коледното ми настроение е на 100%.Сега,като гледам децата пред блока как се замерват с топки,се сещам,когато бях малка,на около 4 или 5.Беше един от онези хубавите дни,в които вкъщи дървената печка бумти,а навън снега се сипе едро на парцали.Докато седях на дивана,наблюдавайки как баба приготвя обяда,разглеждах някаква детска книжка за някакво мече,което много обичало да яде сняг,защото го мислело за сладолед,и майка му голямата мечка често го наказвала.Като всяко дете и аз вечно питах и се интересувах пряко от всичко.
“откъде идва снега?”
“защо вали сняг?”
“може ли да се яде сняг и какъв вкус има?”
И докато си бръщолевех сама(защото никой не му се занимаваше най-вероятно с тъпите въпроси,тревожещи детското ми съзнание) седнала на леглото,реших да стана,да изляза на двора и да си отговоря сама на всичко това.Без да сложа яке,шал,шапка или поне ръкавици,излязох на двора събрах си малко сняг на топка,след което се прибрах и реших да опитам дали има вкус на сладолед.Обаче за мое нещастие баба ме хвана тъкмо когато вече изядох снежната топка ,която си бях направила…..хм…..след това ли?
Ами след това,получих шамарче по дупето и бях наказана 1 час да седя с вдигнати ръце до вратата(то поне да ме бяха набили,че щеше да свърши по-бързо).Обаче изтърпях си аз наказанието и реших да си поиграя малко с куклите.Как реших,че на куклата ми й е студено не знам,но реших да и сложа одеялцето върху дървената печка да се стопли…..след 10 мин в стаята замириса на изгоряло и то вече беше в пламъци.Направо си подписах смъртната присъда,защото сега не стига ,че трябваше да седя още един час с вдигнати ръце,ами и куклите ми приватизираха….лошо,лошо….
Добре,че ставаше време за обяд и не си изтърпях дълго време наказанието.А после задължително ме слагаха и да спя,така,че почти ми се размина.Ама следобеда като станах пак направих една беля,то иначе нямаше да е нормално,ако седя както правят другите деца и да си играя спокойно-реших,че да прекарам няколко часа под масата е добра идея.. и си играех там известно време..хм…всъщност играех си докато не видях капана за мишки,точно на зад вратата.И естествено това трябваше да бъде разследвано веднага и отидох и докато се усетя какво направих---цак пръста ми беше целия в кръв и защипан от зъбците на капана.Тогава боен вик огласи къщата….извадиха ми го да….ама след това дори и телевизия не ми беше позволено да гледам,добре,че обичах да рисувам и имах няколко оцветявки,купени от Бургас,защото тогава на село,нямаше такива като моите,които аз наричах много “модерни”…хахахах…..И така премина един от моите дни на село,който като се сетя ми става супер смешно.Един забавен ден с много наказания и много сняг навън,на който не можех да се порадвам..(поради разбираеми причини)
Ps:Един път като се бяхме събрали пак аз,В* и А* вкъщи,В* и А* ми се подиграваха на една снимка,на която от дрехи ми се виждаше само лицето,а до мен беше любимият ми снежен човек,за който казаха,че имал смешен нос и очи….ми освен копчета какво друго може да изпълнява ролята на очи?и освен морков какво друго за нос?Ама тогава май ми се подиграваха,затова че бях доста дебело навлечена или си бях просто дебела?хахахах
И все пак май бях слабичка,защото в детската градина ме избраха за Снежанка..:)))))(Снежанка е слабичка ,нали?)