пак го направих.. знаех че ще го направя.. мръсотията в мен изпъква ужасно върху цялата тази белота навън.. а аз не искасх, не, не, не.. не исках да я наранявам пак..пак..ПАК...винаги..но тя не го знае, защото аз не й го казвам, просто не мога.. по-лесно е да се намразим отколкото да си призная..че ме е грижа, че съм слаба и имам нужда, че я обичам..
.. и всичко заради едната шапка..
как да не мразя снега.. всъщност май никого не обичам.. дори себе си..
.. многоточията са тъжни.. а аз? не съм тъжна, не.. глупакът никога не е тъжен.