Реве ми се и още как,обаче някаква буца ми е заседнала в гърлото и колкото и да искам да си поплача,не става.То да е и само това-корема ми се е свил на топка,краката ми треперят и направо се чувствам като в някакъв капан,от който излизане няма.Всеки момент чакам и баща ми да се обади на класната и да си получа поредната наредба заради тъпите ми отсъствия(понякога съм адски безотговорна).Ама най-ми е гадно затова,че днес имам двойка по география,не заради самата оценка толкова,колкото заради гадното отношение на тъпата ми даскалка.Не спря да се заяжда и по едно време толкова много гняв събрах в себе си,че сигурно щях да я ударя,после ми се ревеше супер много ,ама не заради нея естествено,а заради това,което причинява на мен самата, а бях учила
.Винаги става така от яд ли,от гняв ли,не знам,ама направо ми иде да рева с глас,да чупя нещо…...аааа.Понякога ми се иска да съм по-силна,по-безчувстена дори,за да не обръщам внимание на тези неща.Все си казвам “докога ще ми пука?това са глупости”,ама все реагирам по този начин.Същото е като се карам и с някой,казвам доста често неща,които не мисля само и само да засегна,а след това супер много плача.Кофти,нали?Да,и аз така мисля.
Аааа,сега защо не мога да плача пак?Искам,искам,поне да ми олекне,но явно няма такъв вариант,не ми се и спи,а и съня ми действа добре след дни като този,в който не знам дали от обидата или от това,че и аз се държах кофти се чувствам така.Нямам и пространство за себе си,да остана малко сама.Когато казах,че искам да ми дадат ключ за стаята,отговорът беше –“Все пак и сестра ти живее тук” и отново ми припомниха този факт,че не мога да съм сама дори замалко.А колко добре би ми дошло една седмица уединение,сама с компютъра,на който си изливам всичката гадна енергия пишейки разни неща ,сама-с моята си музика,сама-със мислите си,спомените си,със себе си,сама…… тук и сега.