опитвах се да нямеря къде живееш, толкова улици, къщи, блокове. изгубих се като в себе си и просто застанах на средата и заплаках от толкова безпомощност. миналото време почти ме избива на ярост в безсилието ми да се опитам да направя нещо. но не мога да отмина, да забравя. сега не. позволи ми да ти покажа..себе си. пиша на хвърчаши листчета всичко, което бих могла да ти кажа. а то е толкова много. но нямам нужда от думи. когато си там, искам само да те гледам. не мога да наситя сетивата си. чувства-чувства-чувства. плахо, нежно.