Стоя на ръба
Зад мен – няма пътища, няма мостове за връщане...
Как стигнах до тук? Не знам.
Помня само, че следвах някаква светлинка, която ту се губеше, ту грейваше в далечината.
Помня, че вървях много дълго, спъвах се, падах, отчайвах се ...... после – поглеждам – светлинката е там! Струва си! И пак поемам след нея...
Толкова път извървях без да знам до къде ще ме отведе ... Струваше си!
Сега съм на края, пътят свърши на ръба.
Една крачка – и ще полетя – надолу.
Може би ако повярвам ще стане чудо и вярата ще изтъче невидим мост, по който ще премина до отсреща.
Може би.
Не знам.
Скоро ще разбера....