Тази песен чух благодарение на Никола...
Трябва да му благодаря - тя, а и той самият много ме промениха.
А сега него го няма. ..
Липсва ми. И на всички останали също.. Сякаш до един сме загубили частица от душите си - над дузина души (хора), сломени от отсъствието на един. Странна работа, нали?
Но е истина, а може би е и хубаво, но ме измъчва - усещам коварното гъделичкане в белите си дробове, а въздухът вече не минава толкова лесно през гърлото ми; задъхвам се, обръщам поглед и мислите ми все се въртят около него, и около баба му. И дядо... Всеки миг мога да се разплача - едва от 16-17 години съм на този свят, а вече душата ми е пропита с тъга и ми тежи.
Вече летя все по-рядко. А често се губя.
And him? He''s lost....