Вратата е затворена след мен;
това не става, но ще стане скоро,
и с гръб към нея аз съм огорчен,
щом късно е, каквото и да сторя.
Надвиснали над мен са пак стени,
Очакващи единствено да чуят
гласа, или пък мнението ми,
преди в ума ми бясно да нахлуят.
Желанието силно ме притиска,
чрез тласъци най-силни и безброй,
дори не знам какво от мен то иска,
нападнало ме със брутален вой.
Но мисля си – в стена ще се превърна,
за миг поне, за много кратък миг,
от себе си дори да се отвърна,
ще съм целунал прелестния лик.