търкаля се в снега пред подлезчето,а баба й се кара, ей казвам, и тригодишното момиченце поглежда към мен с чиф нечовешки розови бузи под нечовешки сините очи
-ти коя си бе?
бабата е страшно възмутена от тая изцепка, извинява се,
-казва се "здравей, ти как се казваш" - навела съм се към малкото
-аз съм елзичка. това е много хубаво име, мама ми го е избрала като съм била много малка, ти помниш ли.
-не, казвам, не помня, и даже не знаеш коя съм...
и отивам да си купя аспирин в някакаква абсурдно коледна виелица.
разбрах защо е неучтиво да се пита ти коя си, това е твърде сложен въпрос, все едно да питаш за корен квадратен от произволно шектцифрено число, вместо здрасти...
160 аудитория преживя клетъчно деление и сега мирише на боя, новата стена изглежда абсурдно
160а
160б
нотлкова съм изтощена, от лампите, а сърмите ми се разпаднаха тотално, в 148 всички си слагат палтата и се отказват от лекция
много е студено
отивам в шипка и там е ели, забила нос в схеми на зъби, не помнех вече че учи за зъболекар, изтривам шоковите спомени казвам,и още докато говорим вече съм загубила нишката за какво точно, после в 280 е гери и обяснява за колко бил лош материялния живот, такива фалшиви ценности като семейство, работа, учене, и аз така я мислех за някаква вманиачена вярваща, сега ми се струва мега цинична
мега мега уайт тинг мега цинична
баси дори не знам как се пише материа/ялно
ето ви нещо материялно викам, и оставям билетчето си в скута на момичето, което гери зарибява, после водя дълги умствени спорове с нея по атанас далчев, през подлеза на елзичка до вкъщи
срещях много хора днес но не помня кои и какво си казахм, само дето баръш ме уплаши ужасно в коридора пред мензата, мразя да се промъкват зад гърба ми
часове наред вкъщи се блещя над снимките, и постепенно осъзнавам че са непоправими - имат твърде много детайли и на преден и на заден план и всичко е еднакво перфектно ясно
освен да изрежа кукерите и да ги лепна на бял фон
певицата на тийвъри се е самоубила
после някакъв болен мозък пуска перверзна коледна анимация, космато джудже - баскетболен съдия пее как еленчетата му облизали топките, а главния герой е мега пиян и си говори с пандите от рекламите
толкова болно
и забравих да я питам
как се е казвала преди майка й да измисли "елзича", когато е била много много малка