все още ме е страх да казвам силни думи, но просто искам. щастлив съм. щастлив съм, защото ада, през който минах, е зад гърба ми. заедно с много хора, с много мечти, с много идеали. за да се измъкна понараних тоя-оня. няма да се обръщам за да видя какво и кого съм оставил зад себе си, няма да подам ръка този път. като подам ръка обикновено вместо да помогна на някого да се изправи той ме дърпа надолу и падам. еми няма пък, даеба! оправяйте се както си искате. без мен!