Беше като в част от филм,даже малко ми напомни на “Уроци по любов”.Цял ден в главата ми се въртеше “do you realize?”И беше много хубаво,когато се прибирах към вкъщи и заваля дъжд.Спрях се и точно като във филма гледах към небето,даже успях и да си пожелая нещо(дано се сбъдне).И после пак тази песничка.Нощната лампа примигваше и осветяваше малка част от тъмната уличка,по която минавах,после спря.Бях сама.Беше тъмно.Беше красиво.Беше Чувство.Беше спомен за нещо хубаво.Беше като сън.Беше сякаш се влюбваш за 1 път.Оставаше ми само да протегна ръце нагоре и да изкрещя от радост,да пея,да викам…да викам…и пак да викам…..да танцувам до безкрайност..или може би дотогава,докогато като седна ще чувствам онази сладка умора,при която краката ти пулсират,сърцето също…..и си щастлив,просто ей така,защото е хубаво да живееш и да се раздаваш на живота с Любов.
“But I hear violins, when I close my eyes
I am at the center of the sun
And I cannot be hurt
By anything this wicked world has done''”