мисля си напоследък...за капсулките, в които живеем...те са малки, жълти...от прозрачен плексиглас...
всъщност доста са позамъглени...от дишането ще да е...
капсулките...
понякога, незнайно как се допират една в друга- тогава виждаме че има нещо отвън...нечие смешно разкривено лицелепнато срещу нашето...и тогава започваме да си задаваме въпроси...радваме се...мислим си, че можем да излезем...какво ли има в другата капсулка?
но...оставаме си "у дома"...как да излезем навън...там, където е цялата буря от несигурни , ронещи се брегове...където има ЧУВСТВА...по-добре да си живеем под карантина...така няма опасност да се заразим с нищо...нали?:)