Понякога е трудно да угодиш на 25 човека,гадно е и когато компромоиси няма,гадно е,когато се разделяте,гадно е и когато ти се сърдят,гадно е всичко май.Жалко,че промяна няма да настъпи,колкото и да искаме всички.Явно прекалено дълго бяхме заедно,май е време за раздяла,за нови приятели може би.Научихме ли нещо от всичко това?Май се научихме какви трябва и какви не трябва да бъдем?Бяха хубави 2 години,сега сме вече 5 човека останали,но поне сега е истинско някак си.
Обръщаме си и повече внимание,ходим на Jim Beam-на ретро парти,на r’n’b парти,на техно парти,поръчваме си голям вермут,гледаме обнадеждаващо бармана да ни сложи черешка и портокал,обсъждаме малкото останали мъже в Б-с,поръчваме си някоя друга песен да ни пусне dj-я,после ходим да ядем катми с шоколад и доволни се прибираме.На другия ден ще се съберем в някоя от нас-ще гледаме филм,ще се похилим малко и вечерта пак така,поне сега докато е ваканция имаме тази възможност да излизаме често,ама дойде ли 9 януари пак всичко си продължава със стария ритъм-от училище вкъщи, и само петък и събота на кафе.Май трябва да започвам да се примирявам с доста неща в живота си.Една приятелка ми беше казала:
Не се ядосвай за неща,които не можеш да промениш
Май наистина трябва да се вслушам в това….
Tears from the moon
Fall down like rain
But tears from the moon
Can´t wash away the pain